Малката кукла Катя
Детегледачка. Това бе работата на Вили през лятото, намери си я по обява. „Не е хубаво младо момиче като теб да стои по заведенията“, ? бе казала майка ? и девойката се бе съгласила. Наесен щеше да е първи курс студент, парите можеха да ? свършат хубава работа. Отвори нета, поразрови се малко и не след дълго попадна на обява, която можеше да е нейното нещо.ТЪРСИ СЕ ДЕТЕГЛЕДАЧКА – гласеше обявата.
ПЛАЩАНЕ ПО СПОРАЗУМЕНИЕ
Позвъни, от другата страна се чу неуверен женски глас.
– За момиченце става въпрос – взе да обяснява майката. – Аз си намерих работа, но докато не дойде есента, не мога да я запиша на градина, знаете каква е ситуацията, все няма места, пък то май трябват и връзки...
– На колко годинки е? – попита Вили.
– Катето е на четири, много мило дете, будно, не създава проблеми, но не мога все пак да я оставя сама, нали разбирате?
– Разбирам – отвърна девойката. -– Кога ще мога да се запозная с нея?
– Има още нещо – въздъхна жената от другата страна на линията. – Знам колко се плаща на час, аз просто не мога да си позволя толкова...
– Нека се видим, госпожо – прекъсна я Виолета. – На мен ще ми е първа работа, аз от своя страна не знам колко се плаща на час.
– Добре – чу се от другата страна. – Много добре, обяд също не мога да Ви...
– Нека си говорим на ти, става ли? Кога е удобно да дойда?
Виолета хареса малката Катя още с влизането си в невзрачния апартамент, двете официално се запознаха, и почти веднага детето хвана новата си детегледачка за ръка и я поведе към своя кът от малкия хол, да ? покаже куклата си, която също се казваше Катя.
– Ето я – взе я в ръце детето. – Косата ? е малко рошава, като мойта, когато ставам сутрин. Обаче аз ? я реша. Трябва много да я пазим, понеже татко ? много крещи и тя после плаче.
– Разбирам – кимна Вили. – Таткото на куклата ти къде е сега, на работа ли е?
– Не – отвърна Катя. – Тръгна си. Идва рядко и само да вика. Вчера на улицата даже не я позна.
Виолета се обърна към майката на детето, която веднага погледна встрани, но не успя да скрие сълзите си.
Разбраха се за парите и за работното време, и някак си лятото мина за миг. Вили и Катя бяха все навън, детето наистина не бе проблематично, винаги намираше общ език с другите деца, а игрите им огласяха целия парк. Имаше един-единствен инцидент, за който младата детегледачка разбра по-скоро индиректно. Една сутрин, когато влезе в апартамента, майката на Катя бе готова за работа, облечена и гримирана. Гримът бе една идея по-тежък, Вили се загледа в него и осъзна, че жената бе плакала. След това се обърна към повереното ? детенце, но нещо друго прикова погледа ?. Беше куклата Катя, хвърлена по очи в ъгъла. Девойката се наведе и я взе, гушна я и я подаде на малкото момиченце.
– Не я искам – намръщи се детето. – Тя е лоша.
– Аз си мисля, че е добричка, досега не е правила проблеми – отвърна ? Виолета. – Познавам я от месеци вече, досега щях да съм разбрала, ако Катя е лоша.
– Лоша е – момиченцето я грабна от ръцете на детегледачката и я запокити в ъгъла. – Заради нея майка ? и баща ? се карат, затова татко ? си тръгна...
Майката отдавна бе тръгнала на работа, когато Вили въздъхна, взе отново играчката и седна на масата.
– Моят татко също си тръгна един ден – тихо каза тя и погали куклата по рошавата коса. – И аз като теб си мислех, че вината е в мен.
Детето я погледна изненадано.
– Трябваха ми години – продължи Виолета, – за да осъзная, че аз и брат ми нямаме нищо общо. Години. Батко ми го обясни, сега аз го предавам на теб. Това са работи на големите, а ние просто оставаме да висим в нищото между тях, като играчка, изхвърлена в ъгъла. Ненужна. Така си мислим ние.
Катя вече плачеше, когато Вили взе гребена на куклата.
– Обаче виждаш ли – сложи куклата срещу себе си тя на масата. – Истината е друга, истината е, че ние сме важни, много важни. Ние сме центърът на света за мама, а защо не и за тате – девойката бе започнала да реше косата на куклата, а Катя се приближи до масата. – Ние сме хора, венецът на Божието творение. Ние сме специални и винаги ще бъдем. Ти си специална, Катя, не виновна. И с нищо не отстъпваш на другите деца.
Двете се взряха една в друга, детето взе гребена и само започна да реше куклата си.
– Ето така се прави – каза тя на каката. – Иначе косата ? ще стане на малки вързанки – после гушна куклата и я целуна.
– Искаш да кажеш на възелчета? – поправи я Виолета.
– Да – кимна детето. – Точно така. Вързанки.
Дойде есента, времето захладня. Средата на септември Катя щеше да тръгне на градина, огромно облекчение за майка ?. Време бе и Вили да почне да се готви за университета. Последният ? работен ден бе и денят, в който детегледачката получи парите си, всичките накуп.
– Нямам думи, с които да ти се отблагодаря. Сега вече мисля, че ще мога да си стъпя на краката, когато ти се появи бях в много тъмен момент от живота си, всъщност и двете бяхме – заяви майката на Катя. – Баща ?, знаеш какво стана там, по един или друг начин си разбрала.
Вили само се усмихна и попита:
– Възможно ли е да се разходим двете с нея, за един последен път? Малко е студенко за сладолед, може да хапнем по една торта? Аз ще я почерпя, опаричих се.
– Разбира се – усмихна се майката. – Винаги си добре дошла, предполагам, че Катето ще пита за теб.
– А може и да не пита – отвърна ? Вили. – Сега ще се запознае с толкова много нови приятелчета...
– Ще изляза за малко – каза госпожата. – Вие се облечете дебело, духа пронизващ вятър.
– Разбира се.
Зимното яке на Катя бе от миналата година, това бе очевидно. Бе ? тясно, с грозна кръпка на лакътя. И на всичкото отгоре бе и прекалено тънко.
– Друго палто имаш ли? - попита я Виолета.
– Не – отвърна детето. – Мама каза, ако е студено, да го слагам с блуза отдолу. Сега нали събираме парички за наема.
– Мама е винаги права – кимна Вили. – Хайде, слагай шапката и да те водя, в мола има страхотна сладкарница.
Когато майката на детето се прибра, детегледачката току-що си бе заминала, а Катя я чакаше в средата на хола, усмихната до уши.
– Виж, мамо – каза детето и се завъртя в кръг, – виж ми новото яке.
– Откъде го взе? – ахна жената.
– Кака Вили ми го купи, и нова рокля ми взе за градината, и раничка, и моливи, и нова кукла, и ела да видиш колко още работи...
Виолета също бе усмихната, като се прибра вкъщи. Нейната майка я чакаше, с най-логичния въпрос:
– Платиха ли ти?
– Платиха ми – кимна младата жена.
– Доволна ли си?
– Няма как да съм по-доволна.
– Ще си помогнеш за университета...
– Всъщност не – усмихна се Виолета. – Изхарчих всичко. От цялата работа ми остана това – и показа куклата Катя на шашардисаната жена. – Подарък ми е, от най-добрата ми приятелка. Казва се Катя и е много специална, една на мама и тате, и двамата много я обичат, така се разбрахме. Косата ? трябва да се реше всяка сутрин. Иначе става на малки вързанки.